ДСБ: Програмата на кабинета страда от липса на ясна логика и приоритети

Програмата на ПБ страда от липса на ясна логика и приоритети - консенсусни мерки са отложени към края на мандата, докато спорни решения са предвидени за по-ранно въвеждане. Особено тревожни са намеренията за унификация на учебното съдържание и въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“. Това заявяват от ДСБ.

В същото време програмата оставя без отговор ключови въпроси за модела на училищното финансиране, връзката между заплащането и качеството на образованието и реалната модернизация на образователната инфраструктура. Липсват и достатъчно конкретни параметри за редица заявени реформи.

Парламентарната група на „Демократична България“ подготвя обща политическа оценка по управленската програма на кабинета "Радев".

Политическа оценка на раздел „Образование и наука“

Програмата се характеризира с недостиг на консистентност. Голяма част от мерките не са ясно свързани с общите цели, формулирани в преамбюла. Сроковете за консенсусните мерки са изнесени към края на мандата, докато спорните мерки са предвидени за по-скорошно приложение.

Унификация на учебното съдържание

 Намерението за единно съдържание по български език и литература, история и география до 2028 г. поражда съмнение дали не възкресява стария лозунг „един предмет, един учебник“, подкрепян по-рано и от Румен Радев. Подобно ограничение е заплаха за плурализма, особено в предметни области с интерпретативен по същност научен консенсус. Учениците се нуждаят от историческа истина и качествено съдържание, но не от единствен официозен учебник с автор, избран по неясни критерии. Всяка индикация за връщане към идеологически монопол е недопустим риск.

Задължителен предмет „добродетели и религии“

 Мярката носи риск от обратен ефект. Предвижда се конфесионално религиозно обучение с алтернативен неконфесионален модул, но зад консенсусната цел за възпитателна роля на училището се прокарва идеята, че моралният характер задължително минава през познание за религия. Това противоречи на убеждението, залегнало и в европейската християндемократическа традиция, че е възможно да бъдеш добър гражданин без да си религиозен. Въвличането на религията като пропедевтика на граждански ценности носи риск за подкопаване на светския характер на образованието и принципа на свобода на съвестта.

Гражданско образование и баланс хуманитарни и STEM

 Заслужава подкрепа акцентът върху гражданско образование и баланса между хуманитарни и STEM дисциплини, но не е ясно защо изпълнението е отложено за 2029 г. Именно то, а не задължителното религиозно обучение, би довело реално до заявената цел за изграждането на  личности с ясни ценности и морални ориентири.

Училищни бюджети

 Обезпокоителна е пълната липса в програмата на тема за промяна на модела на училищните бюджети, свързана с целта за 125% от средната заплата за учителите - изискване вече заличено от закона чрез бюджета за 2026 г. Липсва яснота как ще бъдат коригирани несъвършенствата на делегираните бюджети. По-вероятно изглежда централно изравняване на заплатите, без връзка с качество и резултати, решение което не отстранява основния проблем на системата.

Модернизация на образователната среда

 Задачата е дефинирана, но без количествени параметри. Липсват разчети за брой училища, салони или площадки, липсват финансови ориентири, а преминаването към едносменен режим отново е отложено, вече за януари 2030 г., без гаранции, че това се случва за последен път.

Положителни елементи

Заслужават подкрепа усилията за единна система за образование и грижи в ранна детска възраст чрез включване на децата от 0 до 3 години в нейния обхват, както и плановете за езикова подкрепа на деца, невладеещи български език, които вече присъстват във внесен от ДБ законопроект. Приемливи, макар абстрактно формулирани, са предложенията за професионално и висше образование, обвързано с пазара на труда, дуално обучение във висшите училища, устойчиво финансиране на научните структури отвъд проектния модел, и обвързване на допълнителен ресурс с качество чрез независими оценки.

Обобщение

Общ недостатък е залагането на твърде много законодателни промени там, където изпълнителната власт би могла да действа в настоящата законова рамка, както и липсата на конкретика при намерения, изискващи реформа на цели системи. Например смяната на държавния образователен стандарт и „цялостното обновяване“ на учебното съдържание са заявени без никаква конкретизация, което изглежда като избягване на отговорност за реални съдържателни реформи.